СУ „Йордан Йовков“ за 62 път празнува патронен празник

Тази година рожденият ден на Йордан Йовков е в събота. Това не попречи на СУ „Йордан Йовков“ да отбележат подобяващо 139-тата годишнина на своя патрон.

В двора на училището, пред стената на физкултурния салон ученици, учители, и родители се събраха днес след обяд пред импровизираната сцена.

На нея се виждаше шарена черга и цъфнали мушкати, маса с книга, мастилница с перо и стол, на който седи самият Йовков. Малко по-навътре и една от каруците на майстор Сали Яшар, а в нея са героините от „По жицата“ - Нонка и майка й, придружавани от Гунчо.

Вокалната група на училището, с ръководител Гинка Матева, запява химна на училището и всички запяват с тях.

По този повод директорът на училището, госпожа Кюпрюджиева, прочита клетвата, пубикувана в сборника по случай 50-годишнината на училището. Учениците повтарят след нея и се заклеват да бъдат общност. Тази клетва ще бъде произнасяна на всеки ден, в който йовковци ще почитат патрона си.

Звучи музика на гадулка. Представлението започва.

Йовков започва да разказва за себе си и за това как е създал своите творби и героите в тях. Разказва за „По жицата“ и припомня как Моканина се приближава към каруцата и прознася „ ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...“ Към сцената приближава Люцкан от „Последна радост“ и носи пълна с цветя табла и нарича, подарявайки цветята си на момите от градчето. Авторът представя Божура от едноименния разказ и тя дефилира по сцената, показвайки на всички красотата си. И Серафим не закаъсня да опише оръфаното си палто, с което може и пред бога да се представи. Мъдрецът Сали Яшар най-после бе разбрал своята истина, а Шибил, страшният хайдутин, отиде да вземе своята Рада, но и двамата намериха смъртта си. Индже, оставил Бончевия хан, срещна любовта на живота си - Пауна. Красавицата, която водеха стражарите, бе Албена. Жената, за която самият Йовков каза: „Грешна беше тая жена, но беше хубава.“

„Песен за Добруджа“ и хорото „Добруджанска ръка“, допълниха програмата за празника. Накрая всички се хванаха на хорото и по този начин показаха, че са едно цяло.