Бяхме в залата на Театрално-музикалния център „Димитър Димов“ в Кърджали, където цялото училище се събра, за да отпразнува нашия патронен празник. Залата беше изпълнена с ученици, учители и гости, всички изпълнени с вълнение. Светлините се приглушиха, и сцената се освети – точно тогава започна нашият празничен концерт.

На сцената се изправиха наши ученици в официални костюми, готови да рецитират стихове, вдъхновени от творчеството на Йордан Йовков. Слушахме ги с внимание, докато гласовете им отекваха ясно и емоционално, предавайки силната връзка на училището с нашия патрон. Камерата, ако можеше да улови емоцията, щеше да покаже гордостта в лицата ни.

След това излезе нашата директорка, г-жа Людмила Чаушева. Стоеше пред микрофона с усмивка и отправи своето топло приветствие. Словото ѝ беше изпълнено с вдъхновение и пожелания за здраве и успехи. Всички я слушахме внимателно и я аплодирахме с ентусиазъм.

Сред гостите бяха официални лица, които също поздравиха училището. Заместник-кметът Веселина Тихомирова отправи поздравления от името на кмета, и думите ѝ ни вдъхновиха допълнително. След нея, сцената бе завладяна от деветокласниците от клуба по „Театрално изкуство“, които представиха драматична сцена от „Боряна“. Гледахме ги с възхищение, а изпълнението им беше наистина впечатляващо.

След това дойде ред на нашите фолклорни изпълнения. Ученици в пъстри носии изпълняваха добруджански песни и танци, и аз бях впечатлен от техния талант и отдаденост. Атмосферата в залата беше невероятна, сякаш бяхме пренесени в необятната Добруджа. След фолклорната част танцовата група от пети клас и мажоретният състав представиха модерни танци, вдъхновени от символа на нашето училище – Бялата лястовица. Гледахме ги с усмивки, музиката беше жива, а енергията заразителна.

В края на тържеството водещите обявиха събраните средства от благотворителния базар – 3350.00 лв., които дарихме за подкрепа на благотворителна кауза. Чувствахме се горди и щастливи, че успяхме да направим нещо добро. Завършихме с бурни аплодисменти и усмихнати лица, напомняйки си за значението на духовното наследство на Йордан Йовков. Това бе празник, който дълго ще помня.

НН